РЕТРОСПЕКЦИЯ НА МОДЕРНИЯ КОМИКС ВЪВ ВАРНА -
1980-2012 г.
Спомен за ВЛАДО
На 14.12.2017 г. в Регионален исторически музей - Варна, зала "Север" бе открита юбилейната изложба на варненския комиксов художник Владимир Димитров (1967-2013). На изложбата бяха представени основно неговите комиксови творби, както и илюстрации на детски книги и исторически възстановки на средновековни крепости от Източна България.
Изложбата откри Александър Въчков, президент на издателство "Тера Балканика, колекционер и познавач на родния комикс, който отбеляза приноса на Владимир Димитров в развитието на деветото изкуство в България на вододела на текущия и миналия век. На откриването присъстваха около сто посетителя, на които бяха раздадени екземпляри от каталога на изложбата, напечатан от фирмата "Славена". Президентът на фирмата "Славена" Наско Якимов разказа спомени за дейността на Димитров като художник в неговото издателство и благодари на организаторите на изложбата.
Александър Въчков, колекционер на комикси
Поне извън България се развиваме добре
Текстът или картината се възприема първо?
- При мен са картинките, при някои сигурно е текстът. Разбира се, когато има и добър сценарий, един комикс има по-големи шансове да стане популярен, дори когато рисунките не са толкова добри. Например преди няколко години комиксът "300", който стана много популярен, е по комикс на Франк Милър. Самата рисунка е далеч от съвършенството. Това говори, че явно един добър сюжет, съчетан и с графика, която в дадения момент е актуална, може да доведе до успех на един комикс.
Коя школа предпочитате?
- За мен европейската определено е най-добрата, защото съм развил естетиката си и любовта си към комикса на база на образци на европейската. Съответно и най-добрите постижения на българския комикс засега са именно в стилистиката на европейския комикс. Разбира се, имаме добри постижения и в японския стил – Дани Атанасов (с никнейм Сатанасов) има няколко награди от японски фестивали на комикса, имаме двама художници, много добре реализирани в Щатите – Александър Малеев и Виктор Кълвачев, които работят в американски стил, и явно, че тук школовката ни е добра и можем да се адаптираме според интересите на пазара. Това звучи оптимистично. Ако не в България, поне извън България се развиваме добре.
Първи уъркшоп
Как се прави comix?
материала подготви Мирослава ИВАНОВА
януари, 2012 г.
Александър Въчков е един необикновен воин от армията колекционери и автори на комикси у нас. Пагоните му са хилядите комикс панели, които е създал, разгледал или консултирал. Изследовател на комикса и един от най-добрите специалисти у нас по военен костюм и въоръжение от различни епохи. Преподава история на военния костюм в Националната художествена академия. За да не става така, че вашият герой да е облечен в характерните за дадена епоха дрехи, а шлемът му да е от два века по-късно, потърсете Александър Въчков за съвет и му се доверете. Този човек има изключително полезни знания, таланти и умения, особено ако се вземе под внимание фактът, че историческият жанр е своеобразен феномен в българския комикс. Може би близо 60% от родните комикси са на историческа тематика. Сашо твърди, че дори и в последните години най-сериозните опити в комикса са в този жанр. На първия уъркшоп „Как се прави комикс“ той говори за това, как се изгражда автентична и убедителна атмосфера в комикса с помощта на предварително проучване.
Показвам ви разработка на типажи за едно списание „Българи“, което за съжаление излезе само в седем броя. Комиксът, който рисувах там, е „Боян, пазителят“. След закриването на списанието редакторите продължават да поддържат сайта си и най-често задаваният въпрос във форума е „Защо спряхте комикса?“, а не „Защо спряхте списанието?“. Което показва, че едно списание със сериозна политическа насоченост има аудитория за комикси. Но да се върнем на типажа. Търсенето на типаж отваря един творчески процес, който няма правила. Не можеш да си кажеш: „Тази сутрин ставам. Ще си подредя работната маса. Ще седна и ще направя най-после героя, който са ми поръчали.“ Понякога типажът се ражда от случайно вдъхновение, драснат на салфетка в сладкарница например. Много трудно е един типаж да се задържи във времето. Не забравяйте това, особено ако искате да създадете пълнокръвен герой с дълъг живот.
Още в началото трябва да изградите героя си така, че той да е запомнящ се, лесен за рисуване. Въртете го във всички положения и проверявайте дали стои достоверно, автентично. Направете го опростен, но и привлекателен.
Помнете, че не е достатъчно да получите поръчка, да прочетете сценария, той да ви провокира творчески и да го направите. Не е достатъчно да изявите стила и възможностите си като художници, добре е да имате сериозно отношение към детайла и проучването. Всички художнически задачи вървят успоредно с проучването на костюми, въоръжение и всичко останало, което спомага за изграждането на един достоверен исторически сюжет. Дори в ерата на интернет не подценявайте библиотеките като източници на информация. Правете две паралелни проучвания. Информацията, до която стигнете, трябва да се потвърди, за да бъдете сигурни, че е автентична. Рисуването на комикс е отговорност към читателите. Затова и трябва да създавате реална картина на епохата, в която се развива действието.